Време е да бъда честен за предизвикателството на имиграцията

Иска ми се да има дума на британски език за неприятното възприятие, което изпитвам, когато проблем, който има значение, е кооптиран от хора, които не мога да претърпявам. Усещам го всякога, когато видя някогашния министър на вътрешните работи Суела Брейвърман, чиито родители са пристигнали във Англия от Мавриций и Кения, да бълва жлъчка за имигрантите. Възмущавам се от грозния й език, само че също по този начин и от обстоятелството, че дясното крило на Консервативната партия, в шума и яростта си против имиграцията, пуска либералите от заведението на независимост.

Всички можем да се присмиваме на проекта за Руанда, който Риши Сунак необичайно и безразсъдно направи тест за премиерството си. Този безсрамен трик на Борис Джонсън в никакъв случай няма да вземе повече от няколкостотин несполучливи претенденти за леговище, даже и да е използван. Всички можем тъмно да приказваме за вредите, които биха били нанесени на репутацията на страната ни, в случай че напуснем Европейската спогодба за правата на индивида, за което се застъпват някои консерватори. Можем да нападаме притежателите на жилища в британската провинция като „ Нимби “, тъй като се тревожат за мащаба на жилищата, нужни за настаняване на възходящото население на Англия. Правил съм всички тези неща, само че също по този начин знам, че това е навън. Да вярваш в демокрацията значи да признаеш, че Англия и Европа са изправени пред противоречие сред възходящия брой хора, търсещи дом на нашите крайбрежия, и мащаба на идващите, които гласоподавателите ще одобряват.

От другата страна на Ламанша казусът раздира Европа. Центристка, умерена Швеция е измъчвана от гангстерско принуждение и появяването на „ неразрешени “ зони, като нейният министър председател се оплаква, че интеграцията се е провалила. Френското държавно управление е разграничено във връзка с законопроекта за имиграцията, който към този момент коства една министерска оставка. Германският канцлер се приканва да обработва търсещите леговище офшорни лица и да признава повече трети страни като „ безвредни “ места, където могат да бъдат връщани незаконните мигранти.

Ако това ви звучи познато, то е тъй като няма доста налични варианти за политика. През 2004 година държавното управление на Тони Блеър се опита да убеди Танзания да разреши на чиновници на Обединеното кралство да обработват молби за леговище там, изключително тези, които настояват, че са сомалийски бежанци. (Правителството на Танзания отхвърли.) Блеър също, съгласно неотдавна оповестени документи, е обмислял основаването на „ безвредни убежища “ за отхвърлени мигранти в Турция и Кения. Те по този начин и не се случиха, само че неговото отчаяние от трудностите при отстраняването на несполучливи търсещи леговище се споделя от политици от разнообразни партии в продължение на две десетилетия.

Имиграцията не е вторичен въпрос. Когато бяха помолени да назоват най-важния въпрос, пред който е изправена страната, 30 % от гласоподавателите в Обединеното кралство предишния месец споделиха стопанската система, а 20 % споделиха имиграцията, като здравето и околната среда изостават. На обществото не липсва съчувствие към хората в обезверено състояние: More In Common откри доста състрадание към жертвите на модерното иго и към афганистанците, бягащи от талибаните, както и злост към твърдолинейни хрумвания като прекъсване на всички убежища, влизащи незаконно.

От икономическа позиция изчислението е просто: намаляващата раждаемост и ранното пенсиониране не оставят доста благоприятни условия, с изключение на да посрещнат повече мигранти в трудоспособна възраст. Поляците, които пристигнаха във Англия след 2004 година, бяха едни от най-талантливите и работливи от своето потомство и тяхното отдръпване след Брекзит е голяма загуба. Но бързият приток на млади мъже може да сътвори същинско напрежение. През септември 200 души бяха задържани на фестивал в Щутгарт след сборичкване, избухнало сред еритрейски изгнаници. Умерен немски другар, който живее там, ми сподели, че до момента в който се възхищавал на настроението на Ангела Меркел, „ Wir schaffen das “ (ще се справим), по време на разгара на сирийската бежанска рецесия през 2015 година, в този момент той усеща, че тя е била наивна.

Да се ​​представят сходни опасения като „ крайнодесни “ значи да се направи същата неточност на покровителстване на гласоподавателите, която направиха глобализаторите преди Брекзит. Възходът на Герт Вилдерс в Холандия, AfD в Германия и Марин Льо Пен във Франция се коренят в неуспеха на демократичните държавни управления да уверят своите жители, че те управляват имиграцията.

Надигащият се въпрос е по какъв начин западните демокрации могат да балансират правните отговорности с политическите императиви. Желанието за „ офшорни “ мигранти в трети страни произтича от обстоятелството, че страните, подписали Конвенцията за бежанците от 1951 година и нейния протокол от 1967 година, имат законово обвързване да преглеждат молби за леговище от всеки, който влезе на тяхна територия. Но премахването на несполучливи търсещи леговище е мъчно, не на последно място тъй като мнозина настояват, че това би нарушило човешките им права. Текущото следствие на убийството на трима души в Рединг от либийски джихадист, който изиска леговище през 2012 година и в никакъв случай не е бил върнат в Либия, с цел да не пострада, е подобен случай, който кара министрите да си скубят косите.

В последна сметка Европа може да би трябвало да преразгледа по какъв начин нейните съдилища балансират правата на бежанците по отношение на жителите. Срещата предходната година сред Джорджия Мелони от Италия и Урсула фон дер Лайен от Европейски Съюз в Лампедуза, където мигрантите са повече от жителите, признава неуспеха на Дъблинския правилник на Брюксел, който прави страната на първо идване виновна за изхранването и настаняването на мигрантите, до момента в който аплайват за леговище се обработва. Но Европейски Съюз е стеснен в това, което може да направи. Неговият нов „ миграционен пакт “, който има за цел да разпределя заслужено новите идващи сред държавите-членки, към този момент беше подкопан от някои страни, които въобще отхвърлят да одобряват такива. неубеждаване на обществеността или усмиряване на нашите интернационалните съдружници. Но въпросите, които те повдигат, са такива, които заслужават вниманието на всички, които биха предпочели да не изпадаме в популизъм.

Регистрирайте се за уебинара за клиенти на FT на 24 януари 2024 година (13:00-14:00 ч. английско време) на